Живак

Живак

Амели Нотомб
ИК Колибри
цена: 12 лева
страници: 126 или 140




Всяка година Амели Нотомб пише по една книга. Всеки септември нейните почитатели се редят на опашка, за да се сдобият с новото бижу. Разбирам ги.
"Живак" е кратка книга. Интелигентна. И емоционална. Майсторски написана. Запомняща се.

Франсоаз, медицинска сестра от болницата в крайбрежния град Ньод отива на близкия остров, чийто собственик има нужда от специфична помощ. Неговата храненица е болна, но не всеки може да я доближи. Младата жена не трябва да вижда отражението на своето лице, защото е претърпяла ужасен инцидент в детството си.
Забранени са всички огледала, стъкла, отразяващи повърхности, метални прибори и съдове, легени и вани с бистра течност. На кея неколцина пазачи претърсват щателно багажа на пристигащите, дори на тези, които работят в имението от десетилетия.
Франсоаз решава да излъже за състоянието на болната, за да посещава острова ежедневно. Със себе си всеки път носи по един нов живачен термометър, чиято течност събира, за да създаде отразяваща повърхност...

Явно е възможно да се създаде книга, чийто главен герой не обсебва историята със своето минало, важност, възходи и падения, борби и мечти.
Франсоаз е читателят - разсъждаваща над ситуацията, находчива, умна, мислеща единствено за проблема, оглеждаща и усещаша го.
Ако приемем, че тя е главният герой, де.

Книгата има два официални финала, разделени с бележка от автора, който разказва как разклонението е било неизбежно. Понякога историите имат свой живот и като хората искат да го изживеят по различни начини.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/10 - в пушилнята

ps весели празници, хора :)

Шампионите

Шампионите
Георги Малинов
изд. terra fantastica
цена 8 лева
142 страници




Всъщност повестта "Шампионите" е около 120 страници, останалото място е заето от 2 разказа (непрочетени засега).
Така, повест е. Абсурдна, забавна, хапеща българското честолюбие. Според редакторът и пичовете в Сивостен, из книгата се усеща духът на Вонегът. На мен той ми е пресен - пресен, комай хуморът тук е от по-друг тип, повече сатира се усеща, повече авторова намеса.
Пасажите с операцаионните системи на хората, ъпдейтът и бъговете им са много Вонегътски обаче.

Няколко странни интернационални екземпляра се срещат в затънтено селце, намиращо се в една прастара държава, обхваната от деменция. Всеки от тях носи името на известна историческа личност, с която няма нищо общо.
Всеки от тях е шампион в това, с което се занимава.
Всички се крият.

Един от шестимата е извънземен. Шампион по имотни измами във вселенски мащаб. Ако го изключим от картината, повестта губи фантастичната си украса и се превръща в нещо като полит-соц-битова сатира.

Формата е несъизмерима, но Орфеус слиза в ада ми хареса повече.
Имаме си, значи, една добра и една много добра книга на Малинов в блога.

Курс по творческо писане

Курс по творческо писане
Йосип Новакович
изд. Сиела
316 страници
12 лева




В България не се намират много книги, в които човек може да открие съвети за писането. Стивън Кинг пласира нещо подобно, най-вече заради името си; съмнявам се някой да се е загрижил за чукчите - писатели.
С изключение на Фондация "Елизабет Костова"! (какъв обрат!)
С нейна помощ у нас се появява въпросната книга, чието оригинално заглавие Fiction Writer's Workshop трябва да подскаже, че става дума за популярните на запад литкръжоци. Такава е и структурата на книгата - след всяка част има упражнения, а тонът наподобява изложение пред присътваща аудитория.

Малко несериозно звуча, 'Курс по творческо писане' не го заслужава. Книгата ще е изкючително важно четиво за всеки, който се опитва да пише и няма нищо против да получи ценни съвети, вместо да разчита на безбрежния си талант и да открива топлата вода отново и отново.
Съдържанието е разделено на десет глави, обхващащи основните елементи в писателския процес - Източникът, Обстановката, Образът, Сюжетът, Гледната точка, Диалогът, Началото и Краят, Описанията и подбора на думите, Гласът и Преработката.

Сигурно си мислите, че като сте чели стотици книги, тия неща са ви известни? Повярвайте ми, повечето не са. На някои места ще си кажете 'е, да бе, това е ясно', но то е от оня тип ясни неща, които не ти идват на ум в точния момент, докато ти мажеш ли, мажеш...

Добре подредените и изложени принципи дават допълнителни възможности за анализ при четенето на художествена литература. Което може само да те обогати, без значение дали ти е попаднал добър или лош образец за литература.
И започваш да се питаш:
Защо в този абзац един описан навик е по-ценен от дълга сцена?
Къде е конфликтът в сюжета и как е въведен?
Разказ от първо лице или от обективна гледна точка в трето лице щеше да въздейства повече?
Къде диалогът се различава от истинския разговор?
Анекдот във встъпителните изречения?
Коя е точната дума вместо тези тромави наречия и прилагателни?
И т.н.

Новакович е нещо като първия даскал в българското килийно училище по творческо писане. Не че не нямаме родни висшисти, но кой от тях е имал подобно помагало за първите си стъпки?
Абе, не е за хора с голямо самочувствие за творчеството си и с ниско за пазарната среда.
Аз мисля да препрочитам оттук-оттам.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКАЛА: 17/20 - затичах се изключително бързо втурнах се

Монахът, който продаде своето ферари

Монахът, който продаде своето ферари
Робин Шарма
изд. Екслибрис
цена 8 лева
212 страници




Този месец всякакви неприкосновени територии биват осквернявани по график. След дефлорацията на английското писано слово с Вонегът, идва ред на сефтето с книгите за самоусъвършенстване. Имам особено мнение за тях (с две думи - резервиран съм), то се запазва и след прочитането на историята на Монаха.

Известен адвокат имал всичко на света - пари, мацки, коли, слава. Един ден в съдебната зала сърцето му не издържало. Той оцелял на косъм след сърдечната криза и впоследствие изчезнал от града без да каже нито дума.
След време същият се появява при бивш колега и го посвещава в истините за живота, направо му пълни празната чаша. Неговата версия - ходил до Тибет, скитал се из Хималаите и намерил учители, които му споделили всичките си знания. Той ги усвоил, променил се, станал щастлив, силен и пълноценен човек. Условието за придобиването на тая мъдрост е едно - да го предаде на друг. И той започва да го предава на по-младия си приятел.

В книгата има 0 (нула) литература. Текстът представлява един въздълъг диалог между монаха и бившия колега. Няма действие, няма движение, няма показване на каквото и да е. Думите на монаха са 'концентрирана истина', която се излива монотонно. От време на време слушателят задава уточняващи въпроси, охка в захлас, пуска шеги, самообвинява се, обещава, радва се на открилите се възможности.

Системата от 'тибетски' възгледи и правила е структурирана в няколко глави, които следват псевдотибетска притча, която накратко звучи така: В чудна градина с много цветя се издига фар; от него излиза огромен борец по сумо със странна препаска, подхлъзва върху хронометър на земята, пада и губи съзнание; после се събужда, вижда диамантена пътека и тръгва по нея.
Всеки елемент в тази история е символ, който помага да помниш нещо важно. Например - градината е твоят ум, който трябва да пазиш от бурени, да почистваш, да поддържаш и т.н.

Не казвам, че в книгата няма полезни неща. Вероятно всеки ще намери нещо интересно и важно, нещо полезно. Аз например се замислих върху идеята за ранното ставане (!?), шегата настрана. Има и ценни изречения, не се майтапя.
Но няма нужда да четете банална псевдоистория без сюжет и с липсващи литературни доствойнства, за да получите такъв тип информация. Една презентация на powerpoint или сайт с няколко линка биха имали същия ефект. Пример - 200 топ принципа на успеха.

Предпочитам истинския художествен текст, в който важните неща трябват да бъдат открити и възприети по най-личния начин. Някой като ми ги налива наготово със схеми, точки и подточки, не ми въздействат.

Иначе Робин Шарма е известен лектор, личен съветник на големи бизнесмени, търсен консултант по въпросите на лидерството и въобще важен човек на съвремието ни.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/9 - гъзарско монашеско расо

Закуска за шампиони

Breakfast of Champions
Kurt Vonnegut
RosettaBooks LLC
227 stranici
0 lv. (pirat)




13 страници на ден.
Това е оптималната скорост, с която се движа в книга на английски. Включвам авторовите илюстрации, разбира се; тук те са доста.
Повече текст в оригинал на LCD дисплей леко ме напряга (засега), а пък и пречи на работния ми процес, кхм-кхм. От друга страна, по-малко десет страници на ден ме карат да се чувствам по-несериозен, отколкото всъщност съм.
Но пък план-графикът за прочитане на Вонегът беше ясен и категоричен - до края на месеца. И така - с дисциплина, желание и помощта на сбития, но съдържателен Кърт, първата книга на англицки вече е зад гърба ми.
(детски глас зад кадър: "ти успя, мамо!")

Има реална опасност да разказвам за въпросния си първи път, вместо за книгата.

Вонегът твърди, че всеки писател трябва да подхвърли някаква кукичка на читателите си, която да гъделичка любопитството им до финала. Пред студентите си дал пример с монахиня, която има зъбобол, който не и дава мира. И без значение какво се случва, човек постоянно се пита какво стана с проклетия кариес в устата на жената.
В "Закуска за Шампиони" стръвта е издайнически детайл от заключителната част на книгата, сервиран в самото начало - единият герой ще срещне другия, вследствие на което той ще полудее и ще нарани много хора.
В останалото време разстоянието между тях бавно се стопява.
Килгор Траут, култовият и абсолютно неизвестен писател на фантастични истории, пътува на стоп към малко градче.
Дуйн Хувър, богат търговец с дялови участия в какво ли не, изкукуригва със сигурни темпове.
Накрая ще се срещнат, знаете, Дуейн съвсем ще изгуби разсъдъка си и много хора ще пострадат.

Използването на речник налага една особена скорост, която превиших безвъзвратно в трети клас. Не смятам, че е голям минус. Така имам време да осмисля думите, да ги потъркалям в главата си, да им се насладя.
Нямам никаква идея как би протекъл целият процес, ако четях на хартия, с томче английско-български речник в ръка.
Сигурно и в това има чар.

Вонегът разказва кротко, мъдро и дори малко примиренчески за вече променената Америка, чиито пейзажи се редуват пред очите на Килгор Траут. Хората изкривяват средата с абсурдните си действия, след което се адаптират към нея, правейки още по-неразбираеми неща. Нещо като лавинообразна лудост, която можеш да видиш само със специални очила.
Накрая Дуейн Хувър ще реши, че всички освен него са роботи и ще започне да ги наранява безмилостно.

Иронично, носталгично, притихнало, но с усмивка - така Вонегът пише реквиема си.
А рисува малко по-цинично.

Ако трябваше да го изиграя позьорската, щях да завърша с:
И така нататък.

Вместо това - картинка:








ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 19/20 - leaks

Натиснете ENTER

Натиснете ENTER
Джон Варли
~30 страници

Възторжения отзив при цонко не ми остава много възможности. Тегля, форматирам, разпечатвам, прочитам бързо.
На български произведение с подобен размер би трябвало да се нарича новела, поне доколкото за мен тази дума съществува някъде между разказа и повестта. На английски си е novella и в тази категория печели куп награди през 85-а и 86-а. Иначе е писана една година по-рано, което е и най-важният фактор за каквото и да е славословене по неин адрес.

Представете си 1984-а година (нашата, не на Оруел) - Sony и Philips представят CD плейър устройствата, Apple пускат първия Macintosh в продажба, появява се 3.5 инчовата дискета, Били Гейтс пласира MS-DOS 3.0, EGA видео стандартът позволява 16 цвята и нечувана резолюция 640 х 350. 1100-доларовата персонална компютърна мечта изглежда така.
И това е най-високата приливна вълна на настъпващото бъдеще, the ultimate масова технология, каймакът на пазара.
В такъв момент Варли пише новела, в която хакер успява да проникне във всички общински, военни и банкови мрежи, да заличи всякакви следи за съществуването си и да открадне куп пари и ценна информация. Охраняващите програми са заобиколени, паролите са разбити и неограничената власт почти се сбъдва.
Сега звучи банално, но светът (пък и литературата) не започват от днес. Преди 25 години идеята си е заслужавала.

Главният герой е остаряващ мъж с епилепсия и лоши спомени от войната. Един ден получава автоматично съобщение от телефонния секретар на съседа си (гореспоменатия хакер) и когато го навестява, открива тялото му с дупка от куршум.
Появява се чаровна азиатка със завидни компютърни умения, ченге от старата школа и незнаен враг. Между интригуващото начало и параноичния финал са се наместили десетки страници с размишления за компютрите и бъдещето им, както и за начина, по който хората ще се възползват от тях.

И това е. Ръбест превод, обичаен сюжет и един голям медал за смелостта да гледаш и описваш бъдещето.
Линк към новелата - в иконоподобната картинка най-горе.

Между другото оригиналното заглавие е Press ENTER [], като това в края би трябвало да наподоби едновремешен курсор в команден ред.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 2/3 - Хюго, Небюла, Локус

Вълните усмиряват вятъра

Вълните усмиряват вятъра
А. и Б. Стругацки
издателство "Христо Г. Данов"
страници 115
цена неизвестна




Третият роман в осемдесетарското томче е най-кратък, най-интригуващ и най-добър. Изпипана работа.
Причната според мен е в постигнатия чудесен баланс между идейна натовареност и мащабна визия (от една страна) и художествени достойнства, четивност и емоционалност (от друга). Достойнствата на тази балансираност изпъкват още повече на фона на факта, че в по-голямата си част романът е съставен от доклади, донесения, писма и записи на отминали събития. Което би трябвало да е сух и дървен подход, но не и този път. Чете се много леко.
А кой не се радва на интелигентно замислени и умело описани истории?

Максим Камерер вече е старец, седи на шефското място в Комкон-2 и сглобява пъзела на спомените си.
Няколко дни след като представя идеята си за възможната дейност на чужда цивилизация, известен учен е открит мъртъв. В кабинета му няма никакви доказателства, че подобна теза някога е била развивана. Млад служител на Камерер се захваща с разследването и повлиян от недоразвитата теория се опитва да събере доказателства за инвазията. Странни случаи говорят за труднообясним изкуствен подбор, а примката се затяга все повече.
Не знам дали е задължително човек да е чел Обитаемият остров, за да се наслади на тази история. Но Бръмбар в мравуняка май е важна част от цялото, най-малко заради 'синдрома на Сикорски'.

Има книги на Стругацки (пък и не само), в които въпросите са повече от отговорите. Или пък съвсем липсват. Такъв маниер не ми допада; зейналата врата към свободни интерпретации мога да си я отворя сам и без да чета романи. Обичам умни въпроси и умни отговори, с които да се съглася или не.
Искам авторът да тресне тая врата под носа ми и да ме втрещи, а докато разтривам натъртеното, да я отворя сам.
"Вълните усмиряват вятъра" дава отговори. И интригата има хубав финал. Нещо започва и свършва, и от теб зависи колко още ще поумуваш.
Едно предупреждение - читател без поне минимален стаж с фантастични произведения ще види лек зор с докладите в началото.

С две думи - челното място на Хищните вещи на века вече е за двама победители.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/8 - своенравен квас